Утеха
Отива си денят
и в залеза се скрива.
И с него сякаш
нещо мое си отива.
Но в мене още
нещо ценностно остава:
душата кротка,
дето всичко ми прощава.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Отива си денят
и в залеза се скрива.
И с него сякаш
нещо мое си отива.
Но в мене още
нещо ценностно остава:
душата кротка,
дето всичко ми прощава.
© Никола Апостолов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....