Утре ще ме тровят скръб и жал
Тъжен съм, свирачо! Погалѝ
струните. Разплаквай ги полека,
стар приятел тръгва си. Дали
като него верен е човека?
С мен тъга и радост поделил
тръгва си, а все ми е по-мил.
Тъжен съм, кръчмарю! Донесѝ
кана, две от руйното си вѝно,
с мен запей, певец и да не си,
болката да мине, да отмине.
Тръгвай, сбогом, стари друже мой,
Бог те чака с милост и покой.
И на лакти даже да пълзя,
и нозе да сплитам треперливи,
всяка моя мъничка сълза –
незабравка в божиите ниви.
Утре ще ме тровят скръб и жал,
днес за стар приятел ще съм пял...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
