Белонога,на пръсти стъпва утринта,
разрошила перчема на лехите цветни,
прокарала ръце по росните чела,
с усмивка поздравява ги.Суетни,
колоритни,със засмени личица,
цветя подлагат бузките си под лъчите.
И огненият диск погалва ги с ръка,
изтрива даже и тъгата от очите.
Към смелия и буен вятър над брега
в едно се втурват мокри пръски.
Като същински бисери политат над света
живот да влеят в утрините пъстри.
© Петя Кръстева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
