В утринната капчица роса
отразяват се безброй лица.
Да, тя е по-чиста от сълза,
да, тя е живата вода.
Често навестява ни сама
или се явява заедно с дъжда,
за да зарадва хора и цветя,
за да остави росна жадната трева.
Тя върши своите дела
и не пита баналните "Как?", "Къде?", "Кога?".
Тя просто знае дълбоко в своята душа,
че е утринната капчица роса.
© Костадин Пулев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
