Утринно притихнало
УТРИННО ПРИТИХНАЛО
От толкова години та до днес
аз имам навик – в делник или в празник,
на ранината в дивия овес
из сънната дъбрава да нагазя.
Роса искри в притихналия хвощ –
протегнал крехко стръкче към всемира,
Доволна съм, че дрипавата нощ
в копривата на тъмно се прибира.
Синее още пътят за отвъд,
но бързо просветлява хоризонтът.
След два-три мига буди се светът.
и птици из виста ще запърпорят.
Излишно е да питаш за какво
тършувам рано нейде в необята.
Научих, че животът е любов
и благо е да слушам тишината.
© Валентина Йотова All rights reserved.
