Не, не бихме повторили
стъпките си със теб.
И по същите улици
няма да минем.
Не ще тичаме голи
нехайно в дъжда.
Вместо туй – с дъждобран -
да не би да настинем.
Ти не би разрешил
да вървя през снега
със сандали обута, нали?
Ще ме пазиш.
Обещай, че не ще си отидеш,
дори да сгреша,
та дори и неволно
да те карам да плачеш!
© Павлина Гатева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
