Не, не бихме повторили
стъпките си със теб.
И по същите улици
няма да минем.
Не ще тичаме голи
нехайно в дъжда.
Вместо туй – с дъждобран -
да не би да настинем.
Ти не би разрешил
да вървя през снега
със сандали обута, нали?
Ще ме пазиш.
Обещай, че не ще си отидеш,
дори да сгреша,
та дори и неволно
да те карам да плачеш!
© Павлина Гатева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
