В Бюрото по труда

Oct 27, 2016, 6:00 PM 2016-10-27T18:50:04+03:00

Poetry » Other

340 0 3

Все идваше в края на деня.

Оглеждаше се, никой да не види.

Носеше в лявата ръка

Диплома, молба и керемида.

Знаех, че е майстор, но сега

Нямаше оферти за такива.

Поклащах съжалително глава.

И го виждах, натъжен, да си отива.

Идваше надвечер, все беше страхлив.

Дали от срам? Или от нещо друго?

Бе дребен, пенсионен, плашлив.

Безработен, като всички други.

А днес се мръква вече, офисът затваря.

Дойде оферта, трябва да я съобщя.

Бих искал този чичко, малък и отчаян,

Да се зарадва, да намери работа. А заваля.

Адресът му взех, почти незаконно.

Вече три дни не беше минавал оттук.

Заваля и си спомних как редеше виновно:

„Не само това, мога да правя олук.“

Така казваше. Дъждът отгоре се лее,

Керемиди ще трябват, тръби и олук.

На адреса видях да се вее

Скръбна вест от роднини и внук.

Най-сетне намерил си работа, чичко.

Вървях под дъжда с един ямурлук.

Валеше ужасно, тъжно и мрачно бе всичко.

Намерих ти работа. Ти я даде на друг.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Eia (Росица Танчева)

2016-10-29T13:03:59+03:00

Силно въздействаща творба! С Кети.
Katriona (Кети Рашева)

2016-10-28T20:32:17+03:00

Това, което е най-впечатляващо тук е силното авторово присъствие, много силно. Поздравления за позицията ти, за добротата, съчувствието, което личи тук!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-10-27T22:05:25+03:00

Като няма човек късмет! Харесах! !