В Бюрото по труда
Все идваше в края на деня.
Оглеждаше се, никой да не види.
Носеше в лявата ръка
Диплома, молба и керемида.
Знаех, че е майстор, но сега
Нямаше оферти за такива.
Поклащах съжалително глава.
И го виждах, натъжен, да си отива.
Идваше надвечер, все беше страхлив.
Дали от срам? Или от нещо друго?
Бе дребен, пенсионен, плашлив.
Безработен, като всички други.
А днес се мръква вече, офисът затваря.
Дойде оферта, трябва да я съобщя.
Бих искал този чичко, малък и отчаян,
Да се зарадва, да намери работа. А заваля.
Адресът му взех, почти незаконно.
Вече три дни не беше минавал оттук.
Заваля и си спомних как редеше виновно:
„Не само това, мога да правя олук.“
Така казваше. Дъждът отгоре се лее,
Керемиди ще трябват, тръби и олук.
На адреса видях да се вее
Скръбна вест от роднини и внук.
Най-сетне намерил си работа, чичко.
Вървях под дъжда с един ямурлук.
Валеше ужасно, тъжно и мрачно бе всичко.
Намерих ти работа. Ти я даде на друг.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
