Nov 10, 2010, 12:13 PM

В часа на истината

  Poetry » Civic
870 1 9

Никой Твоя път не е изстрадал,

като Теб докрай не е вървял –

борил си се, докато си падал,

и възкръснал, след като умрял !

 

Затова един-единствен Ти си

праведен и истинен Пророк,

най-реален, но превърнат в мистика

свят страдалец, но и Син на Бог!

 

Тук, в света на земните идеи,

ни тежи горчивият въпрос:

Можеш ли сред нас да оцелееш –

колко те предадоха, Христос?!

 

                            10 ноември 2о1о г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...