Нозете ѝ восъчни стъпват
на прага на твоята „Зима“,
във ледена църква пристъпя,
клисарят се моли прости ѝ!
Не, не го чува, не вижда.
Шепне име, с вяра те пие.
Мечтае. Обича. Не диша.
В ресничка ликa е стаила.
Гласът ѝ треперещ те вика,
а вътре е бяло мъртвило,
изпуква сталактит и полита,
в сърцето е смъртно забито.
Въздишка кандилото чупи
Тя пада. Силуети се дръпват.
И иконите някак са глухи!
Усмихната на пода потръпва.
© Силвия Илиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
