В ЕДНО ЦЯЛО
Когато сме заедно, ставаме цяло,
а нещо все липсва, когато не сме.
В прегръдките времето сякаш е спряло,
извън тях сме брулени от ветрове.
А може би с теб сме един механизъм
с безупречни части, споени добре.
Сърце и душа сме в един организъм,
катерим, ръка за ръка, върхове.
И страдаме тихо, на две разделени,
когато понякога в миг връхлетял
животът ни хвърли в различни вселени ...
Доволни сме, щом механизмът е цял.
Веси_Еси (Еси)
© Еси All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
