В ЕДНО ЦЯЛО
Когато сме заедно, ставаме цяло,
а нещо все липсва, когато не сме.
В прегръдките времето сякаш е спряло,
извън тях сме брулени от ветрове.
А може би с теб сме един механизъм
с безупречни части, споени добре.
Сърце и душа сме в един организъм,
катерим, ръка за ръка, върхове.
И страдаме тихо, на две разделени,
когато понякога в миг връхлетял
животът ни хвърли в различни вселени ...
Доволни сме, щом механизмът е цял.
Веси_Еси (Еси)
© Еси All rights reserved.