... в съня поне...
... В СЪНЯ ПОНЕ...
Понякога в съня си смело
Хващам аз живота във ръце
Това, което през деня ме плаши
Нощем всъщност дава ми криле
В миг дори готова съм и вярвам
Че щастието е близо и до мен
Усмихвам се ръцете си протягам
В съня поне... в съня поне...! Дори усещам как потръпвам
От боцкащата кожа, втрита в мен
И смазващата сила на прегръдката
Любов ли е... любов ли е...?
В мига, когато доближавам
Неясните в лицето ти черти
И търся те и разгадавам
Любовта, която ми се присъ̀ни
Очи отварям да те видя
О как искам да изплувам от съня!
Да се разлея като самодива
Със вплетена във теб снага
Но като гръм във нощ ухайна
Като буря кършеща гора
От миналото се явяваш
Обгръща ме внезапна хладнина
Неканен пак дошъл си да отнемаш
От щастието ми да ме "отървеш"
Ревниво пазиш ме дори в съня ми
И нивга ти не ще се предадеш
Защото аз за теб съм притежание
Откупено за вечни времена
Не търсиш вече моето страдание
Достатъчна е мойта нищета...
Събудена не спирам да се питам
Спасител ли си или демон черен
И кое ти дава право да се скиташ
В душата ми отвъд поела?!
© Весела Маркова All rights reserved.
