В ЗАТВОРА НА ДУШАТА
В убийствената дързост на душата,
усещам своя земен рай,
уви, накрая, пак се давят май – под свода на дъгата.
Властите лениви – те тъкмо там загубват сили.
Защо ли мислите са колебливи?
Къде очакваш да те заведат?!
Това не е ли този път,
където някога мечтите чертаеха
така пред теб?
А аз съм същият поет,
далечен твой роднина изначален. ...