Вали, вали навън - не спира,
небето бурно е в нощта,
лутам се, не мога да намеря диря,
всичко сякаш изпари се на мига.
Нека, нека да вали,
така тъгата няма да личи.
Дъждът ще се слива с моите сълзи,
породени от едни несбъднати мечти.
Дъждът лицето ще измие
с чистотата на небето
и мъката от очите ще изтрие,
ако можеше да излекува и сърцето.
© Ванс All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
