... валя в шушулката на спомена...
... валя в шушулката на спомена...
Валя. По пламъка, по ореолите.
По всяко гологлаво междуметие.
По цялата Вселена. И нагоре.
В мъглата. И по ветровете.
По сянката на твоята изтънченост.
Издебвам за пролука. Да се скрия.
Копито, скършено на мост ме мъчи.
Обичане в шушулка сви ме.
И тръпна в грахче да набъбна.
Зеленоусто, сънно измечтано.
Почувствай ме. Отвън съм. Зъзна.
В прастара приказка останах.
По плитките ми – ръж и залези.
По капките ми – дръжки за чадъри.
Хвани ме. Извалях се. До премала.
И пак разпалвам. Като лудост мъдри.
© Таня Георгиева All rights reserved.
