Вече не болиш
Дали живееш още на стария
адрес?
Дали живееш…?
Къде да те намеря?
Голям ми е светът.
Без теб голям ми е
и мисля си за „вчера“.
Почти съм сигурна и днес,
почти съм сигурна,
че тез желания във мен
безумни са.
Но искам да те видя.
Веднъж,
поне веднъж,
където уличният музикант
любима песен свири
на светлината лунна.
И може би във някой дъжд…
Може ли?
Пак да те срещна...
Чадъра си да ми предложиш ти,
макар да е случайна,
съвсем случайна
тази наша среща?
До ъгъла да повървим,
до автобуса
или до театъра…
Нека е до ъгъла.
А аз ще се престоря,
че вече не болиш.
Да! Вече не болиш!
И че това дори сълзи да са -
те от дъжда са
или са от вятъра.
© Ирен All rights reserved.
