Надпяват се щурците милиони,
а куче вие някъде протяжно,
съседката се кара под балконите
и ауспух на една кола не гасне.
От топъл въздух вечерта въздиша,
звезди проблясват нощно уморено,
под розов хоризонт градът разнищва
на клоните тополите във черно.
Самотно време – в интернет е тихо,
напрягат се настройките до скъсване,
замлъкват всички, звуците увисват,
аз предусещам твоето присъствие.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Публикувано в "Литературен свят" бр.95 май 2017