May 11, 2010, 12:06 PM  

Вечер, посветена на теб

  Poetry » Love
785 0 3

Надпяват се щурците милиони,
а куче вие някъде протяжно,
съседката се кара под балконите
и ауспух на една кола не гасне.

От топъл въздух вечерта въздиша,
звезди проблясват нощно уморено,
под розов хоризонт градът разнищва
на клоните тополите във черно.

Самотно време – в интернет е тихо,
напрягат се настройките до скъсване,
замлъкват всички, звуците увисват,
аз предусещам твоето присъствие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Публикувано в "Литературен свят" бр.95 май 2017

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...