Oct 13, 2020, 8:36 PM

Вечер в Страната на спомените...

  Poetry » Love, Other
422 1 1

 

Вечер в Страната на спомените...

 

Във Времето на Пролетния вятър

на младостта ти в дръзкия сезон –

на попрището жизнено в средата*

се спусках аз по стръмния наклон...

 

Опитвах пак в „средата“ да се върна

да търся там спасителния код,

когато ти внезапно се обърна

и „преобърна“ целият живот...

 

И вятърът ни грабна поривисто,

и Слънцето щастливо се засмя –

обезумял тогава си помислих,

че наша ще е цялата Земя...

 

И Времето помислих, ще е наше,

дори пошепнах му в мигът да спре,

когато ти целуна ме подплашено

простенвайки: „Целувам ли добре?“...

 

Целуваше наистина прекрасно

и днес не мога да го изразя́,

но искам да ти кажа как опасно е –

със разсъдливост да те заразя́...

 

... Научиш ли да разсъждаваш – вече

ще търсиш все „разумните“ неща́ –

без тайните разходки в късна вечер

и плахите целувки във нощта...

 

Но ако „разумът“ е да ограбва

романтиката като жизнен код,

то всичко „забранено“ значи трябва

да няма място в нашият живот!...

 

... а Старостта, уви, е заразителна,

не вярваше, но хвана те почти,

а днес единствено е утешително,

че няма дълго тя да продължи́...

 

Но щом цената да останеш млада

е да откажа Любовта ти сам –

ще я платя, щом друго за награда

не бих могъл безкористно да дам!...

 

13.10.2020.                                           

*Данте Алигиери

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...