Пристигам си, море.
И в тебе се потапям.
Като вълна
по теб се люшкам.
Достигам бреговете ти
и хоризонт ти нося.
За тебе съм готова
да се превърна в остров,
край който винаги кръжат
делфините на спомените.
Ще те целуна
по пенливите ти устни,
а ти ще ме измиеш от тъгата.
Венчана съм за теб –
като халка те нося
дълбоко във душата.
Пристигам си, море -
широко разтвори обятия.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Поздрав за усещането!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
