dexter_walrus (Десислав Илиев)
561

May 19, 2006, 12:16 AM

Видях на плажа във здрача

Poetry

700 0 0

Малка стъклена сграда

Със шест страни водещи шестте посоки

А зелените светлини на баровете я осветяват

В лилаво-червени примигвания

Жените профучават пред погледа ми

А аз стоя на пейката – пасивност

Хълмовете през нощта са къщи-светлини

Оставили пердетата да пускат част от топлата интимност

Толкова гладък бриз

По неравния пясък

Се набръчква

И издухва болката си върху плажуващите

Вечер прилепи

Трябва да вървя вече

Към своята дупка

Хващам първата жена и я целувам

Подарява ми букета си от хубави

Мъчения

Вече мога да заспивам

29.11.2004

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0