Jan 10, 2018, 10:59 PM

Винаги

  Poetry
534 3 13

Винаги си казваме, че живота ни учи!

Винаги казваме... знам за това.

Но никога не сме готови

да нараним свойте сърца.

Родени сме с вяра... вяра

в доброто и любовта.

Закърмени, че ни чака добрият живот.

Но всъщност живота е мъка, плач и тъга.

Той е коварство... не само игра.

Защото във него все някой понася

болката стара от любовта.

Казват по силни сме ставали!?

Когато ни мачка живота... не знам.

А как ми се иска да пиша за любов,

любов единствена и съкровена.

Но всъщност рядко се случва по пост

да намериш и то истинската и чиста  любов.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,мила радвам се че сподели стиха ми !До нови ,хубава нова седмица,Марги!🌹
  • Така е, Ачи! Рядко се случва, но се случва! И тогава трябва да я пазим и ценим. Често се разбира, че е била такава, когато я изгубим. Пиздрав за хубавия стих.
  • Благодаря,Вики за прочита и за любими!Хубава седмица!!!
  • Благодаря момичета че се отбихте!Хубав ден!До нови!Бене ,Силве!☺
  • Харесва ми, давай напред!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...