Dendu89 (Деница Гарелова)
702 9698
Jun 19, 2021, 10:26 PM  

Винаги твоя 

  Poetry » Love
332 7 14

Нацъфтели са тъжните ноти по скъсани струни.

Ти прости ли звука им, когато очите ти плачеха?

Ти прости ли, че нещо си тръгна така помежду ни

или мислиш съдбата била е отново палача?

Или мислиш, че Господ разделя и Господ събира?

Ти прости ли, че тргъгна, преди да е време за сбогом?

Аз простих си отдавна, но още полека умирам

и обичам те чак до градините райски на Бога.

Ако утре е късно писмото си кратко да пратя,

ако утре ме няма във тоя живот краткосрочен,

ти дали ще усетиш, че моята обич е свята

и дали ще зачеркнеш онази последната точка?

Аз не зная и нямам надежди, и вяра, и нищо.

Но усещам те в слънцето сутрин и нощем–в пороя.

Затова, обич моя, сега за последно ти пиша

и дано да получиш писмото ми. Винаги твоя.

 

 

© Деница Гарелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??