Винаги твоя
Нацъфтели са тъжните ноти по скъсани струни.
Ти прости ли звука им, когато очите ти плачеха?
Ти прости ли, че нещо си тръгна така помежду ни
или мислиш съдбата била е отново палача?
Или мислиш, че Господ разделя и Господ събира?
Ти прости ли, че тргъгна, преди да е време за сбогом?
Аз простих си отдавна, но още полека умирам
и обичам те чак до градините райски на Бога.
Ако утре е късно писмото си кратко да пратя,
ако утре ме няма във тоя живот краткосрочен,
ти дали ще усетиш, че моята обич е свята
и дали ще зачеркнеш онази последната точка?
Аз не зная и нямам надежди, и вяра, и нищо.
Но усещам те в слънцето сутрин и нощем–в пороя.
Затова, обич моя, сега за последно ти пиша
и дано да получиш писмото ми. Винаги твоя.
© Деница Гарелова All rights reserved.
