Винено

Poetry » Other

1.3K 3 7

Отлежавам като вино – укротена.

Цвят добивам – медено златист.

Страховете ми са победени -

искам си венеца с лавров лист.

Аз не съдя и не величая -

Майсторът съдбите ни плете.

Помежду началото и края

съм ранима. Грапава. Дете.

В час съм, че годините набъбват

с послевкус на тленност – осезаем.

Зрея стилно. До окадифяване.

Чакам енолог – да ме признае...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

radiola (Рада Димова)

Не съм съвсем енолог, но много разбирам от вино!(сериозно) Имаш градус, имаш тяло, имаш нос, заоблена и балансирана си, а послевкусът е дълъг и запомнящ се!

2016-09-25T20:57:13+03:00
contessa (Светла Асенова)

Много хубаво...

2016-08-24T23:25:55+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Опияняващо!

2016-08-23T09:13:31+03:00
Anita765 (Ани Монева)

"Помежду началото и края
съм ранима. Грапава. Дете."
Това ми хареса много.

2016-08-21T20:44:43+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Браво!

2016-08-21T17:12:51+03:00