Погледни във очите на времето
и красивия спомен върни,
не притягай на мислите стремето,
а на воля душата пусни!
Потопи се в реката на чувствата
и леда-самота разтопи,
посети на емоциите къщата
и камината и запали!
Разходи се по двора на страстите,
от градината цвят откъсни!
Усети аромата на храстите,
напоени с любовни сълзи!
След това се върни във реалното
с виртуалното чудо в ръка,
за да грее в нощта идеалното,
възродено от време-мечта!
© Наташа Басарова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
