Влакът за никъде
ВЛАКЪТ ЗА НИКЪДЕ
... от гара "А" – до гара "Б" във влака
два века съм от живите по-жив! –
пред смешните брътвежи на глупака
до днес не съм изпадал в нервен срив.
Пред мъдреците с Обич коленича,
защото те – дори да си мълчат,
на мравката – на сенчицата птича! –
с протегната душица сторват Път.
Понякога заспивах във купето,
макар да съм безсънен таласъм.
Доде добре живях си общо взето,
се чудех аз ли съм, или не съм?
През сватби, рождества и рой съпруги,
и смърти на приятели безчет,
едва ли като мене има други? –
дошли под знаменателя – Поет.
До гара "Б" изхрупах два-три чипса –
така далеч от Седмото небе.
А този влак започна да ми писва! –
помежду гара "А" и гара "Б".
© Валери Станков All rights reserved.
