Завиваш ме с ритъм от неясно ежедневие
Нещо в мене сякаш неимоверно се топи.
Тръпки ме побиват и спирам да дишам,
като фатално обречен за да не ми личи.
Не от днес навярно така съм създаден
Мраз ме залива в объркан кръстопът.
В толкова посоки надежди се пресичат,
че и блудният вятър вилнее над мен.
От думи сразяващи духът не оцелява.
А и театралните обноски не са за мен!
В тайните на покоя не успях да вникна,
за кой ли път вече съм отново победен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up