Властта е безсилна
Завиваш ме с ритъм от неясно ежедневие
Нещо в мене сякаш неимоверно се топи.
Тръпки ме побиват и спирам да дишам,
като фатално обречен за да не ми личи.
Не от днес навярно така съм създаден
Мраз ме залива в объркан кръстопът.
В толкова посоки надежди се пресичат,
че и блудният вятър вилнее над мен.
От думи сразяващи духът не оцелява.
А и театралните обноски не са за мен!
В тайните на покоя не успях да вникна,
за кой ли път вече съм отново победен.
От хаоса предишен отдавна няма вест,
Прокудих бездните с длето издълбани.
Ако с духа си поне веднъж ти повярваш
от днес ще са спестени хиляди заблуди.
Никога сърцето ми не ще те предаде,
макар и понякога съмнения да таи.
Нали не търсим златното сечение,
когато душата най-много ни боли !
Властта безсилна е пред душата.
Блясъкът в очите ни е нужна...
А не тъгата!
