Oct 23, 2019, 6:56 PM

Властта е безсилна 

  Poetry » Other
315 2 0

Завиваш ме с ритъм от неясно ежедневие

Нещо в мене сякаш неимоверно се топи.

Тръпки ме побиват и спирам да дишам,

като фатално обречен за да не ми личи.

 

Не от днес навярно така съм създаден

Мраз ме залива в объркан кръстопът.

В толкова посоки надежди се пресичат,

че и блудният вятър вилнее над мен.

 

От думи сразяващи духът не оцелява.

А и театралните обноски не са за мен!

В тайните на покоя не успях да вникна,

за кой ли път вече съм отново победен.

 

От хаоса предишен отдавна няма вест,

Прокудих бездните с длето издълбани.

Ако с духа си поне веднъж ти повярваш

от днес ще са спестени хиляди заблуди.

 

Никога сърцето ми не ще те предаде,

макар и понякога съмнения да таи.

Нали не търсим златното сечение,

когато душата най-много ни боли !

 

Властта безсилна е пред душата.

Блясъкът в очите ни е нужна...

А не тъгата!

 

 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??