Влюбени лозари
---
Бе дълга суша... после плисна дъжд!
Асмите народиха дълги низи.
Настана жажда - за ръце на мъж,
преплетени със едрите филизи.
В дълбоките им корени се скри
змията на едемските раздори,
но пила медоносен еликсир,
на мирно-безгреховна се престори.
Настана време - време за любов
на влюбени, нахъсани лозари.
Разстлаха се асми, като покров,
по покриви над къщиците стари.
А гроздовете тегнеха без свян,
в очакване с очи да ги изпият -
напълниха се с огнен, винен блян,
превърнаха брането в орисия.
Попаднат ли в сърцата им веднъж,
те тръгват по кръвта да сеят рожби.
Не значи нищо цъфналата ръж
пред влюбващи зърна на сочно грозде!
---
© Станислава All rights reserved.
