облачни мълнии
вещаят прогноза за слънце
над виолетова пустиня
дъждовна
очароваща стихия
завихрящо пленителна
завладява неволно
дълбините на мрачния ден
изтича през сухите пръсти
на вятъра
гали прашния праг
на жадни безсъници
далече от сиатъл
близо до новородения копнеж
и до вярата
когато е окъпана
от дъжд
затрогващо очакван
но нечакан обезателно
потъва някъде
и се разлива
в утрото на порив
изначален
© Геновева Христова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
