Apr 26, 2009, 9:10 PM

Вода

  Poetry » Other
857 0 7

 

 

 

облачни мълнии

вещаят прогноза за слънце

над виолетова пустиня

дъждовна

очароваща стихия

завихрящо пленителна

завладява неволно

дълбините на мрачния ден

 

 

изтича през сухите пръсти

на вятъра

гали прашния праг

на жадни безсъници

далече от сиатъл

близо до новородения копнеж

и до вярата

когато е окъпана

от дъжд

затрогващо очакван

но нечакан обезателно

потъва някъде

и се разлива

в утрото на порив

изначален

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...