–Аз съм най-големият храбрец! –
писна пъстроокият врабец.
Ала бръмна някаква муха –
врабчо ненадейно отлетя!
При вида на всеки котарак
сепва се напетият юнак,
сред клонака пърха със крилца
и трепери – ех, че суетня!
Но, врабченце, ти не се сърди,
чуруликай и не се плаши,
че съвет на теб сега ще дам –
като мен да порастеш голям!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав, Мариане!