Врачка
Беше толкоз отдавна...
Бях малък, но помня деня,
когато в лятна омáра
пред нашата пътна врата
спря привечер циганка стара.
Поиска от мама глътка вода,
да седне, била уморена.
Доволна от тези неща
реши да ми "гледа" - "на ръка".
Очите ѝ черни горяха,
пронизваха костите чак.
Четеше навярно съдбата,
от бъдното търсеше знак.
Предрече ми слава,дворци
и дълъг, безгрижен живот.
За труда си поиска парѝ,
тъй се правело, за да спори.
А мама в кухнята влезе,
филийка от хляб ѝ отряза.
И чух, че още сме бедни,
да дойде, когато порасна.
След нея затвори вратата,
целуна ме, както преди.
И свела поглед в тревата,
очите си с кърпа изтри.
Беше толкоз отдавна...
© Хари Спасов All rights reserved.
