Време за Спомени...
Време за Спомени...
За Спомени е Време
с „оценъчен привкус“ –
в душите щом приеме,
то ненадеен трус!...
... О, аз ли бях момчето,
което изведнъж,
щом спря се до морето
и се усети: Мъж!...
А след години вече
под звездните платна,
в една вълшебна вечер
сбогува се с дома́!...
Пое към хоризонта,
към Синия безкрай,
във мисия самотна –
Светът да опознай...
Оказа се огромен,
той, ширнал се „отвъд“...
Не се побира в спомен
изминатия път!...
Но имаше и толкова
разкошни там неща,
че беше даже „болката“ –
с дъх нежен на цветя!...
... Днес Спомените грабват:
– в един Живот живях,
а девет – ще ми трябват,
разказвайки за тях...
Дори нощта е кратка
тревожи Мисълта,
че с Времето – загадка
остава и Страстта!...
25.04.2020.
© Коста Качев All rights reserved.
