Рисувам с пръсти
минути синя топлина,
отлитаща със вятъра
към единствената ми
далечна мисъл...
И се слива хоризонтът
с есента,
когато птиците си тръгват
и заспиват уморени
зад разкъсаните щрихи
на нощта.
Достигам
все по-често
висини от пориви
и амплитуди нежност,
където цялата моя
метрична пулсация
се превръща в море
от мечтания...
© Геновева Христова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
