Рисувам с пръсти
минути синя топлина,
отлитаща със вятъра
към единствената ми
далечна мисъл...
И се слива хоризонтът
с есента,
когато птиците си тръгват
и заспиват уморени
зад разкъсаните щрихи
на нощта.
Достигам
все по-често
висини от пориви
и амплитуди нежност,
където цялата моя
метрична пулсация
се превръща в море
от мечтания...
© Геновева Христова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
