Всички
Всички погледи впиват се в мене
и изливам с ръка смелостта си,
по която подхлъзват се дните ми
от сервирани жалки наивности.
Колко пъти изтръгвах сърцето си
и се мъчих да дишам без него-
да не вземат, монтират във себе си
мойта крехка човешка чувствителност.
Колко дълго обръщат наопаки
всяка малка надежда в живота ми...
и душата – претърсена, гола
все в недостиг на въздух се гърчеше.
Спрях да вярвам и няма да мога
да се стопля с разшитата вяра
от свирепите чувства на времето.
И разпраните думи замлъкнаха
обезобразени, раздалечени, несвързващи се
като хората.
2006 г.
© Галина Златева All rights reserved.
