Така завършва всичко.
С една ръждясала врата,
с една тревясала пътечка.
С един пропукан сив комин,
с отлитнал нейде синкав дим.
С портретна снимка на стената,
с провиснал паяк в тишината.
С една пресъхнала чешма,
с килим от есенни листа.
С разкъсано на две перде
и чайник с каменно лице.
С гнездо на змии пред прага,
с една забравена тояга.
С един отлитнал летен ден,
с един останал дъжд смутен.
С една пропусната прегръдка,
с протяжна песен на гугутка.
Така завършва... Всичко...
© Хари Спасов All rights reserved.