Вятър ечи, дъжд вали...
ала суха е земята ни уви!
Трън търкаля се навънка
доносник крие се зад трънка.
Всеки носи и предава в коромпирана
държава... всеки чехъла държи
тропа с крак и ти ръмжи.
Звяр е станал днес народа
щом предава... свойта рода.
Спи си горният, отгоре...
ректората му не спи!
Брани го от зли магии,
от народа си дори.
А народът ни умира...
Кой му пука и защо?
Пролет идва, но уви,
много зло навред цъфти.
Взеха се Безбожниците за Светии...
нарушиха мир и хляб и от циганите наши
сътвориха ректорат.
© Ангел All rights reserved.