Вятърничав
А вятърът
защо напира,
издул
все още влажното пране.
Пак бърза
и за миг поспира
оплел се
във бодливи клони.
Къде сте мелници
с разперени ръце?
Задръжте вятъра -
да го запитам...
А вятърът
защо напира,
издул
все още влажното пране.
Пак бърза
и за миг поспира
оплел се
във бодливи клони.
Къде сте мелници
с разперени ръце?
Задръжте вятъра -
да го запитам...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...