Вятърно ми е. И някак леко.
Като пух се нося над света.
Семе на глухарче съм. Далеко
пускам вместо коренче мечта.
Изкласявам вятърно и бяло.
Детски поглед съм - невинен, мил.
Безтегловна съм. С прозрачно тяло.
Сядам в скута слънчев на април.
После ме откъсват нежни пръсти.
Вятърно ме духват със уста.
И рисувам рой спирали пъстри
в светлото небе на пролетта.