Вятърът, когато беше Добрият вятър…
… или: Ще се уморя ли да чакам южняка…?
Вятърът е същият. Насън
още ме докосва с топли пръсти.
Буди ме, повежда ме навън,
облаците още ми разпръсква.
Все го чувам как във оня парк
струните на пейката огъва.
Неизгорената във мене Жана Д’Арк
в хинина на тъгата си се спъва.
Вятърът ли? Знае. Още помни
на безсловесието воя в тихото. ...