Върху лист от есенна бреза
ВЪРХУ ЛИСТ ОТ ЕСЕННА БРЕЗА
Не остана какво да делим.
Може само да си споделяме –
как въздиша добрият комин
и димът му в небето се стели,
как последният стих е сълза
и е писан с дъждовни пунктири,
и в листенце от златна бреза
прекосява небрежно баири –
да ни топли през дългата нощ
в страховитата съскаща зима.
Зная аз – любовта още има
две магични кристалчета мощ –
да припомнят, че с теб съм, любими,
и към залеза крачим двамина.
© Валентина Йотова All rights reserved.
