Вървя по огън от надежди,
заслепена съм от светлина.
Облечена в приказни одежди,
се вричам аз на Любовта.
С цветенце мокро в косите
към доброта вървя.
Облечена навярно с мечтите,
на прага си стоя.
Ще чакам дъжд да ме посипе
и да ме облее пак вълна.
Вярвам, че няма да ме съсипе
и няма да имам в очите сълза.
Мокра в приказни одежди,
вървя към теб и Любовта.
За хубави и слънчeви моменти,
дарени с много красота.
© Пламена Добрева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
