Oct 15, 2024, 6:34 AM

Вървя, октомври е ... 

  Poetry
78 3 5

Вървя по октомврийското поле,
а всичко изгоряло е ... и тъжно.
Над мен синее жаркото небе,
душата сякаш с трясък се прекърши.

Вървя и вдишвам пепелната прах,
перо на птица каца и ме гали.
Някой е сторил страшен, адски грях –
светът е пуст и тая пустош пари.

Вървя и разминават се със мен,
ту изгреви, ту залези разкошни.
И после ... пак е нощ, и пак е ден –
сърцето блъска с удари, тъй мощни.

Вървя, но не намирам миг покой,
а болката ми вече е изтляла.
Разсичам страсти, нажежени в зной.
Душата ми дали е още цяла?!

Октомври е, а сухата земя
от жажда е напукана и стене.
Очи затварям, чувам тишина
и свличам се покорно на колене…

© Данаил Таков All rights reserved.

The work is a contestant:

Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??