Aug 27, 2011, 8:44 AM

Възкръснала любов 

  Poetry » Love
660 0 11

Бяха лудост красивите шепоти,

всички думи се сляха в една.

Аз танцувах в очите ти, немите,

ти рисува по мен любовта.

 

Беше дръзко да гоним мечтите си

зад гърба на света помъдрял.

Обичта ти аз вплетох в косите си.

Днес е с мен, не оставам сама.

 

Помня, молех зората задъхано

все така да си влюбен, смутен.

Даже вятърът чакаше времето,

в този миг беше само за мен.

 

Всяка капка дъждовна целуваше

мен и теб… И блестяха звезди.

Знам, ти също света ни сънуваше

като дъжд, който лудо вали.

 

Две вселени, когато се търсят,

всички думи се сливат в една:

Любовта. Тя сама ще възкръсва

с всеки дъжд и със всяка дъга.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??