Възкръснала любов
Бяха лудост красивите шепоти,
всички думи се сляха в една.
Аз танцувах в очите ти, немите,
ти рисува по мен любовта.
Беше дръзко да гоним мечтите си
зад гърба на света помъдрял.
Обичта ти аз вплетох в косите си.
Днес е с мен, не оставам сама.
Помня, молех зората задъхано
все така да си влюбен, смутен.
Даже вятърът чакаше времето,
в този миг беше само за мен.
Всяка капка дъждовна целуваше
мен и теб… И блестяха звезди.
Знам, ти също света ни сънуваше
като дъжд, който лудо вали.
Две вселени, когато се търсят,
всички думи се сливат в една:
Любовта. Тя сама ще възкръсва
с всеки дъжд и със всяка дъга.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
