Dec 1, 2013, 7:57 PM  

Възможно е и да сънувам

  Poetry » Other
620 0 4

думите
обикновено
се виждат сутрин

пътуват с мъглите
над софийските улици
и като чепки памук
влизат през прозорците

върху тях
се носят бръмбарчета
едни такива проблясващи
и кротки
да се чудиш чак
да не са заспали

тогава
ако имам достатъчно време
протягам ръка
очите ми все още са затворени
нали разбирате
и си грабвам
напосоки
от думите

започвам мислено
да ги нареждам
по цвят
а в шепите ми
през целия ден
остават проблясващи
светлинки

 

 

Публикувано във:

Във: България днес 12-13 октомври 2013

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...