May 30, 2014, 9:37 PM

Warning

  Poetry
1K 0 9

Защо бе, момченце, нощеска не спа?
Дали те не тресна хормонът Жена?
За пролетни страсти съм чувала май,
но те са опасни, от мене го знай!

Че както те гледа със поглед свенлив
и шепне ти колко си мил и красив,
така дяволито плете ти въжето -
жената, "най-крехкото" пролетно цвете!

Не се доверявай на туй, че ти мърка,
от теб по-юнашки понякога хърка,
а тръгне ли с котешки стъпки на лов,
покрий се в окопа, напълно готов

за среща с най-страшния звяр на земята -
кълбо неразплетени тайни... Жената!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И страсти през юли има опасни.
    Не тресва хормонът само през май.
    Държа от мъжете това да се знай
  • Леле, само един мъж се е осмелил да коментира
    Яко си ги гипсирала с тоя стих ))))))
    Юначетаааааа, къде сте бре ?
  • Таничка, не сме толкова страшни но нали съм баба на двама красавци с теб съм
  • Pozor, pozor!*
    ТЯ идва! Всички оцелели от токсичната атака да скачат в окопите! Кой ли ще е "щастливецът"?!
    Брр, как да не се разтрепери човек!
    Хареса ми! Поздрав, Таня!

    * "Внимание" - просто обичам чешкия!
  • Жената е тайфун..и това си е. Прекрасно си я обрисувала. Харесах!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....