Денят е с вкус на януари,
със снежнослънчев аромат,
но летен пясък още пари
под стъпки светещи назад.
Снежинките ще ме разчувстват
с искрящите си светове,
но лято с морското изкуство
пак сетивата ми зове.
Студът какво ли ще ми каже,
езикът ми е непознат,
а лято ме усмихна даже
сред спомените с морски цвят.
© Милена Френкева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
