Заболя, заболя, заболя ме.
Опъни максимално връвта.
Забоди на върха гордо знаме
и тласни обичта в пропастта.
Замени, замени, замени ме.
Падам шеметно и презглава.
Прелетях през пространства
незрими.
Излекувах си хрипа в гласа.
Забрави, забрави, забрави ме.
Преродих се с орлови крила.
Орбитите ми недостижими
са за юди и за бесила.
© Светличка All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
