Заболя, заболя, заболя ме.
Опъни максимално връвта.
Забоди на върха гордо знаме
и тласни обичта в пропастта.
Замени, замени, замени ме.
Падам шеметно и презглава.
Прелетях през пространства
незрими.
Излекувах си хрипа в гласа.
Забрави, забрави, забрави ме.
Преродих се с орлови крила.
Орбитите ми недостижими
са за юди и за бесила.
© Светличка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
