За да ме видиш...
За да ме видиш трябва да си птица.
Да станеш на орлите господар.
И знаейки духът ми, че ще скита,
да видиш докъде съм стигнал сам.
Да ме докоснеш трябва да си вятър.
Да ме догонваш всеки път,
когато се събудя и отгатна
в коя посока тегли ме сънят.
Да ме приемеш трябва да си порта,
която се отключва без сълзи.
Която след умора да ме стопля,
която незаключена стои.
За да ме имаш трябва да си стая
в която се прибирам след мъгли.
В която приласкан да съм до края,
в която съм и гост и домакин...
За да ме имаш трябва да ме видиш.
За да ме видиш трябва да летиш.
За да ме имаш трябва да приемеш
и любовта и многото лъжи...
© Владимир Йосифов All rights reserved.
