За да ме видиш...
За да ме видиш трябва да си птица.
Да станеш на орлите господар.
И знаейки духът ми, че ще скита,
да видиш докъде съм стигнал сам.
Да ме докоснеш трябва да си вятър.
Да ме догонваш всеки път,
когато се събудя и отгатна
в коя посока тегли ме сънят.
Да ме приемеш трябва да си порта,
която се отключва без сълзи.
Която след умора да ме стопля,
която незаключена стои.
За да ме имаш трябва да си стая
в която се прибирам след мъгли.
В която приласкан да съм до края,
в която съм и гост и домакин...
За да ме имаш трябва да ме видиш.
За да ме видиш трябва да летиш.
За да ме имаш трябва да приемеш
и любовта и многото лъжи...
© Владимир Йосифов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесах начина по който навлизаш в чувствата и копнежа. Браво!
-
Последният куплет кореспондира с първия - добре. Някои метафори обаче издишат: “порта която да ме стопля” например. Портата не топли сама по себе си. Прочетох и още едно-две неща: не ме грабват, прекалено старание за намиране на римата виждам, което не ги прави по-добри. 👍
-
За да ме имаш трябва да ме видиш.
Хубаво е! -
Много красив и истински стих!
-
Супер!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
