За добротата ми се пише
За добротата ми се пише,
онази, дето си мълчи.
Аз – смотан интроверт – излишен,
не мога с вашите очи
света край мене да погледна,
а и не искам! С порив нов,
тая̀ надеждата последна
и оцелявам – от любов.
И кой от Бога е целунат,
и сред дребнавите ежби,
кой търси жалост, кой – трибуна,
от друг ли свят съм? Може би.
Дали човекът е разглезен,
кога и кой ще разбере?
Морето – да му е до глезен –
кирливи ризи ще пере.
А аз... За мене не мислете,
с две шепи гребвам си дъга,
помилвам пес, целуна цвете,
между преди съм и сега.
Живея си добре. Къде ли?
В очите кучешки се скрих,
та седем дни и все недели
любов да диша в моя стих...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Поздрави, добро момиче!
