Feb 23, 2008, 9:23 PM

За глътка нежност

  Poetry
746 0 5

Има дни, когато сме сами,

даже и в препълнения свят.

Има дни, когато ни боли

всеки жест на хората край нас.

Иска ни се въздух и простор,

слънце и треви, море и чайки...

Търсим нещо да ни утеши.

Спомняме си "милата си майка"!...

Връщаме живота си назад,

ровим се в албуми и надежди

с вярата,

че може би сред тях

ще открием формула за нещо.

Има дни на неочакван страх

и изгаряме

за глътка нежност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...