За кошмарчето
обзалагам се - красива.
И приятелка добра си,
но защо си тъй свенлива?
Ти си златото в ръцете
на миньора, в пещерата.
Твойто злато е в сърцето,
в чистотата на душата.
Винце пийваш у дома си,
докато е студ навън,
но да знаеш, не кошмар си,
а един прекрасен сън.
За Кошмарчето,
от Бекич
© Николай Беков All rights reserved.