На зелената полянка,
излежава се мецанка.
Покрай нея две мечета,
се боричкат с крачета.
И побутват с муцунка всяка теменужка.
Но не щеш, ли за беда,
там живеела оса.
Разлютя се, забръмча...
Спусна се като стрела.
И настана суматоха,
бързо бягат към потока.
Туй да ви е за урок,
да не врете си нослето
там, където вече е заето!
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
Много харесах предложението ти, но е късно за поправка!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Светла